Петък, 28 юли, София

След съвсем кратък полет от Виена, от който разбирам колко близо всъщност се намира България, както и каква територия, неотбелязана на картата, трябва психологически да преодолея, за да се озова там, пристигаме с кола в хотела, разопаковаме багажа и отново го пренареждаме – камерите, записващите устройства и микрофоните трябва да останат максимално незабележими, докато се разхождаме с тях наоколо, понякога по цял ден. И докато правим това се извива внезапна гръмотевична буря, от която градът заприличва на Панама Сити, а по личната ми скала температурата и влагата превишават с една степен тези в Коломбо, Шри Ланка. Не съм метеоролог и затова цифрите нищо не ми говорят. Но ако Л. каже “Времето е като в Сан Кристобал”, тогава знам, че въздухът хапе, светлината е ослепителна и разликата между огряната от слънцето страна и сянката е толкова рязка, че само като завиеш зад някой ъгъл може да ти се стори, че внезапно си излязал от прохладна катедрала в зноя на открито. Тази мисъл ме кара да се зачудя дали и другите хора имат лична система за квалификация на времето и се сещам за отец Фил от младежкия църковен клуб, чиято класификация на времето бе изцяло богословски обоснована: “божествено време, нали?” или “адски горещо” или дори “това ужасно време е цяло изпитание за търпението на Йов” за кратки, изненадващи порои, придружени от силен вятър (който на няколко пъти беше преобърнал чадъра му). Докато изчакваме бурята над София да премине, аз се излежавам в полудрямка на леглото,

като правя наум списък на всичко, за което се сещам, че мога да асоциирам с България. Не съм от хората, които предварително четат пътеводители преди да посетят някое място, лесно се поддавам на внушението на “авторитетните обяснения” в книгите и предварителното изчитане на много материали после ми създава усещането, че наблюдавам всичко през воал. Това е сродно с преживяването, което напоследък се среща често в Европа: в който и да е непознат град да попаднеш, виждаш абсолютно една и съща главна улица, с едни и същи вериги магазини. Дори след като е пътувал в чужбина, човек разбира, че същите дребни сувенири, донесени оттам за спомен, могат да се купят на няколко преки от дома му. Ето защо нечетенето на пътеводители е едновременно стратегия за самозащита, позволяваща ми да възприемам особеностите, нередностите и “несъществените” детайли от заобикалящата ме среда, а така също и начин срещу създаването на предварителна нагласа благодарение на фотосите от пътеводителя. За разлика от мен, Л. обича да чете подробно за мястото, където отива, за да реши какво да види и за да може по-лесно да го впише в определен контекст. Това съвсем не разваля удоволствието й от преживяното, а и да си призная, харесва ми това, че мога да я питам за различни неща, докато вървим хванати ръка за ръка. Така потопен в среда, за която разполагам само с бегли и безразборни зрителни, слухови и обонятелни представи, временно обуздавам непреодолимото желание прибързано да категоризирам нещата. Или поне така си мисля. В действителност много скоро собственият ми списък от неща, които ме интересуват, взема връх.

Едно от нещата, които най-много обичам, е да съпостаям собствените си, дълбоко вкоренени предразсъдъци с чуждите реалности. В списъка ми присъстват следните данни, без да са задължително свързани помежду си:
1. По отношение на бизнеса, EVN, компанията за енергоснабдяване от Долна Австрия, е закупила дял от енергийния пазар в България за доставка на електроенергия от подстанция до крайния потребител.
2. В същата насока, но с много по-различни резултати, Роувър претърпява пълен провал през 90-те години на миналия век, опитвайки се да продаде остарялото си машинно оборудване за производство на популярния, но старомоден модел “Маестро” на едно смесено дружество – подобно на случая с бразилския Фолксваген “Бийтъл”. Изглежда, че мениджърите са разчитали на пазар за западни коли с всякаква марка. Сметката им обаче излиза погрешна по отношение на ‘местните условия’, а възможно е и поради факта, че на Запад това, което пътува най-бързо са информацията и капиталът му: пропагандата на стоки и услуги – продаването на образи преди реалния продукт посредством реклама и телевизионни предавания. Хората получават най-подробна информация за нещо, от което ще имат нужда много преди да могат да си го позволят.