След почти половин час пороят  малко утихва и ние успяваме да махнем на такси, движещо се по канала, на каквото вече е заприличала “Витошка”. Шофьорът преценя ситуацията и като истински професионалист качва колата на залетия от водата тротоар. Така трябва да направим само две крачки и сме стигнали вратата, която той е разтворил широко за нас. Минава известно време преди бурята да отмине и ние от няколко часа сме вече в хотела, когато небето се прояснява. Слънцето не грее повече, а залязва, пламтящо като огънчето на цигара, която след малко ще бъде угасена в чинийка пълна с вода.

Прекарвам следващите няколко часа в сърфиране в Интернет. Информацията в мрежата е толкова много и впечатленията също толкова многобройни, че в съзнанието ми картината на територията, която трябва да покрия, ми прилича на изрисуваната с графити стена, която видях на улицата, чието начало води иззад опашката на коня с Царя ...

Докато чета Тодорова, не мога да не се замисля за това как нейната теория като аналитично средство е намерила отражение в книгата “Въображаеми общности” на Андерсън. Външни/вътрешни перспективи. Основната идея на Андерсън е, че нацията е измислена общност. Измислена е, защото повечето от членовете й никога не узнават нещо повече от съвсем малка част за другите й членове, но въпреки това се чувстват обвързани с тях. Идеята за нация-държава се ражда през 19 век, едновременно с развитието на просвещението и разрушаването или ограничаването на династичната система, създадена по божествена воля. Така въображаемата нация се опитва да създаде национална държава, като в очертанията й изгражда и налага правила за принадлежност. Следователно, това е една въображаема общност в рамките на определена, но не непроменяща се територия.