Още по-интересно от факта, че претенциите са предявени от държави, които водят началото си ех post facto – същият механизъм използва Австрия в претенциите си за Моцарт – е, че конструктивният механизъм в изграждането на фигура с национална идентичност – Орфей като тракиец – едновременно се използва за изключване на определени групи от него, т.е. за създаване на категория ‘Други’ от групите на помаците, ромите, турците и т.н.

Сега се намираме в югоизточна България и се движим в направление Турция. Това е район с множество села със смесено мюсюлманско и християнско население (Широка лъка, например), както и някои преобладаващо мюсюлмански. Беше ни казано, че някои от мюсюлманските гробища се охраняват. На въпроса защо получаваме интересни (за които ще спомена по-късно), някои неправдоподобни отговори, сред които: защото мюсюлмански скинари повреждат надгробните плочи и хвърлят вината върху християните-българи ... За мен наподобяващите на играчки, самоделни минарета на някои от селските джамии са много по-внушителни със своята семплост, като ми напомнят за религиозната задушевност на някои ранно-християнски параклиси – близост на обикновените хора с религията.

Пътят към Орфеевата пещера понякога те кара да мислиш, че с течение на вековете сам се е вдълбал органично в скалата, подобно на малката, буйна река, край която се вие. Самата пещера е влажна, много студена и осветена с електричество. Природни феномени като пещери, дефилета и други такива, на чиято основата се създават привидни културни проекции – Дяволско гърло, например, има в Германия, Чили, Канада, Бутан и др. – и многобройните пещери в България и Гърция като предполагаем вход на Орфей за ада, никога не са събуждали нещо повече от мимолетен, като към илюстрована картичка, интерес у мен. Тъй като не съм геолог, дупките в земята са ми интересни, само ако са били обитавани или, както е при някои падини в Мексико, ако са били водоизточници в карстов район и тясно свързани с ритуалния живот на обществото. 

След като слизаме долу в пещератта, където има подземна река и е прохладно и влажно за разлика от времето навън, ние се връщаме по същия път в Смолян и без да спираме продължаваме към Златоград, където ще нощуваме. Населението на Златоград е само една четвърт от това на Смолян, но също се занимава с производство на текстил, главно вълнен. Основната му забележителност днес са къщите – реставрирани в частен “етнографски комплекс”. Със 150 легла в няколкото различни традиционни къщи, етнографски (разбирай: народни занаяти и носии) музей и поредица от малки занаятчийски работилници за стругарство, металообработка и тъкачество, той е забележително модерен. Сериозно се е заел със задачата да стане част от т.н. индустрия на културното наследство, в която едно минало, станало икономически негодно, бива съживено във форма, която е санирана, идеализирана и публично представена, а след това задвижена да произвежда стоки, които са били изместени било технически или финансово. Те се продават като сувенири и се конкурират на един по-различен пазар. Ръчно изработени дървени лъжици, като носталгичен артикул от културното наследство.