Младата двойка се появява не след дълго и след задължителните снимки по групи, действия абсолютно идентични от Габрово до Глазгоу и от Виена до Ванкувър, изчезват с черен, украсен с панделки Ландкрузър.

До Сватбения дом се намира малък, модерен, покрит търговски център, в чийто дълбини някъде е местната джамия и само стърчащото й минаре издава присъствието й. Тя е една от най-старите в града. На половин пряка от нея минаваме покрай кино “Парадизо” и след кратка разходка из центъра трябва да тръгваме обратно, защото денят преваля, а сме на половин час път от почивния дом на EVN, където ще нощуваме.

Вече трети ден сме с много ограничен достъп до интернет, което означава, че въпросите ни се трупат в малкия ми бележник ... Какво е станало с евреите след войната? Какви са демографските показатели за религиозна принадлежност и как варират те за различните региони? Какво точно символизира Орфей? Всичко това ще трябва да почака. Може би следващото поколение пътеводители ще могат да се свалят от мрежата върху лично универсално средство за комуникация, и когато ти потрябват: просто подаваш данните на местонахождението си (точното разположение се определя с GPS) и получаваш достъп до фотографски, демографски, икономически, исторически и т.н. бази данни, като информацията излиза върху екран с висока резолюция. Край на двукилограмовте хартиени книги. Енциклопедия, достъпна от ефира. Всестранно образование, буквално. Контекст без край ...

При пристигането ни в квартирата установяваме, че сме почти единствените в сградата, намираща се на около километър от центъра на село Минерални бани. И то изглежда се смалява, подобно на много други места, покрай които минахме. Във всеки случай има курортни хотели в стадий между недовършеност и рушене, както и 2-3 нови или изцяло реставрирани хотели с плувни басейни и минерални бани. Намираме приятно и приветливо място за вечеря и си лягаме рано. Тези дни са дълги.