Сградата е облепена също така с обяви, предлагащи къщи за продан само за 4 000 евро. Сервитьорът в кафенето ни казва, че многоетажната сграда е затворена от години, че безработицата е между 15 и 20 процента, въпреки че много хора се местят в по-големите градове или дори в чужбина.

Поемайки на път отново на изток и после на североизток, се движим почти успоредно на турската граница, отдалечена само на 30-ина километра. След около час и половина пристигаме в Бургас и зървам за първи път Черно море. От моста, по който влизаме в града пристанището изглежда доста оживено, със силуети на подемни кранове на фона на водата и небето. Посещаваме железопътната гара, намираща се почти на брега. Построена е през 1903 г. и реставрацията е върнала първоначалната й красота. После се отдалечаваме от брега и тръгваме по пешеходната улица “Христо Ботев”. В страничните улици има развалини на стогодишни къщи, но също и много нови сгради. Добивам двойното впечатление за крайморски и университетски град, малко като топлия вариант на родния ми град Абърдийн – изглеждат еднакво големи. Разбира се многобройните написани на английски постери и обяви за къщи и апартаменти тук и в близките курорти, засилват усещането ми за липса на писмена обратна връзка, която обичайно бих приел за даденост. По малките странични улици на път за Историческия музей отчитаме, че EVN ще има много работа заради ‘нормалните’ оплетени като спагети електропроводници, увиснали над улицата и красящи фасадите на къщите. След това разглеждаме Етнографския музей срещу църквата “Св. Св. Кирил и Методий”. Изглежда абсолютно логично (монашески ръкописи и пр.) и едновременно с това много странно да има църква, посветена на откривателите на писмеността. Чувството ми безпокойство вероятно се дължи на здраво загнезденото у мен убеждение за разделеност на църквата и светската наука. Ако си отрасъл тук, това вероятно не е проблем, а просто факт.

Сходна ситуация се получи при планирането на един проект в Непал. Разглеждахме дървени, церемониални ножове на шерпите, които имаха триъгълно сечение. Когато запитахме един шерп за значението на формата и гравираните знаци той отговори прозаично: “Ако чешмата ми не работи, обаждам се на водопроводчика. Ако имам духовен проблем, обаждам се на свещеника. Не ми е нужно да знам как работи всяко едно нещо.”