Той е трескаво оживен, шумен, пренаселен с летовници. Но ние продължаваме надолу на юг по крайбрежие, което е в процес на бързо “развитие”. 

Минаваме покрай “Дюни” – “ваканционно селище”, проектирано от австрийци, на една от дългите пясъчни ивици в областта, пресичаме река Ропотамо и малко след това сме в покрайнините на Приморско, в който все още стои един от онези – вече неизползвани – постове за вътрешнограничен контрол, и също е разрастващ се курорт с наполовина построени хотели покрай плажните ивици и в двете посоки. Пристигаме в хотела, където ще останем за три нощувки – звучи като истински лукс. Това означава, че ще можем да се изперем и да се поразхвърлим из стаята ...