Четвъртък, 10 август, Казанлък

Разглеждайки тази сутрин на закуска колекцията ни от карти, отново се изненадвам какво неудобство създава промяната в имената - съвсем малка, но все пак промяна – при транслитерацията им. Така че за мен Казанлак е различно място от Казанлък или Касанлак. Тук сме в страната на многото имена и сам трябва да реша, как да ги изписвам ...

След справката с картата се възползваме от възможността да се поразходим отново, тъй като прекарваме много време седнали в колата. Посещаваме църквата с иконите си от 18 и 19 век и минаваме из друга част на селото. След това се отправяме отново към Сливен, където пием кафе в модерната пешеходна зона, преди да посетим набързо клиентския център на EVN, а после разглеждаме с екскурзовод фабриката за килими “Екотекс” – едно от малкото, все още функциониращи предприятия от този вид в района.

Август е, работниците са в летен отпуск и само екипът за поддръжка и механиците са дежурни, заети с ремонт на машините. С това обаче мерките за сигурност не са по-малко строги. Цеховете са големи, тъчат се всякакви видове килими, някои със старинни мотиви, много от синтетично влакно. Сред традиционните орнаменти се виждат и имитация на тигрова кожа и големи рози вместо изтъкани с вълна икони. Фирмата вече е правила съкращения, и екскурзоводът ни казва, че пазарът за износ става все по-труден. Правим снимки – размерът на машините е внушителен и си представям, че когато работят, грохотът може да доведе до трайно увреждане на слуха.