Петък, 11 август, Виена

Пишейки това във Виена, след като сме напуснали Казанлък същата сутрин, ми се струва, че сънувам - усещане, предизвикано от географската дислокация. Тази сутрин посетихме едно църковно гробище, където върху много от надгробните камъни имаше вградени снимки на мъртвите, някои от тях систематично силно повредени. Чудя се каква е историята зад унищожаването на собствената историческа памет?

Впоследствие се присъединих към Л. и М., които бяха ходили да гледат продукти от рози – есенции, сапуни и др. Отидохме с колата до Музея на розата и проследихме  историята за технологията на производство на розово масло, което е основен продукт в парфюмерията.

Районът около Казанлък е прочут със своите дамаски рози, които се отглеждат още в Турция, Иран, Индия и Китай, както и в някои части на Русия. Розите се берат на ръка през май и юни, и тогава се провежда едноседмичен фестивал, кулминацията на който е избирането на Царица на розата.

Неведнъж по време на пътуването с Л. обсъждахме факта, че обиколката е крайно бърза и твърде наситена. Има неща, които налагат да се погледнат от известна дистанция. Първото нещо е, че трябва да организираме по-дълги престои в един или два района. Второто, необходимо е да се отделят проблемите от темите, които ни помагат да се ориентираме, предоставяйки незаменими и многобройни перспективи, необходими за изработването на фотографска снимка на страната в конкретен момент. Поради интереса на Л. към розите, вече сме решили, че Казанлък може да бъде един от центровете, в който ще работим. Сега ще трябва да продължим със съставянето на списък с въпросите и проблемите, налагащи по-нататъчна изследване, но след известен период от време, и после като материал за следващото ни пътуване догодина.