Вторият път Б. и аз го съзираме едновременно и любопитството и на двама ни се разпалва. Всички се отправяме да разберем какво е. Оказва се, че бързият планински поток влачи голямо количество пластмасови отпадъци, които понякога засядат във водовъртежите. А те самите се образуват на различни места според сезонните промени в нивото на реката. Има нещо магическо и весело, нещо което те изпълва с детски възторг от факта, че този куп отпадъци впоследствие ще се разформирова, ще премине по-надолу и отново ще се струпа на друго място. Като игра на криеница. От друга страна, гледката извиква у нас с Л. спомена за язовира, който видяхме край Кърджали миналата година с пластмасовите отпадъци на повърхността и сивкавата мръсна пяна, насъбрана зад бетонната стена. Л. споменава плажа Сейнт Луис в Сенегал, където реката влива замърсените си с пластмасови отпадъци води в морето. Атлантическите течения ги поемат и после разхвърлят пластмасови бутилки, полиетиленови торбички и други боклуци, включително скъсани рибарски мрежи, по цялата брегова линия.

От екологична гледна точка, основното предимство на пластмасата – малкото тегло сравнено с глината – се неутрализира от високата и трайност, след като вече е изпълнила предназначението си на опаковка.