Съпругът й, който не е ром и работи в дъскорезница, казва, че проблемите му не произлизат от ромите, а от дискриминационното отношение на колегите му българи. Синът на семейството също се казва М. и има техническо образование. Като научи за някое свободно работно място, първо се обажда по телефона. Обикновено събеседването с рабодателя се определя само въз основа на квалификацията му, но когато се яви лично му казват, че мястото е вече заето. Подобни оплаквания са изразени от много роми и са потвърдени от множество различни независими изследвания. Резултатът, естествено, е крайно негативен за трайния интерес към образование у ромите: какъв смисъл има да учиш, след като тъй или иначе постигнатият успех е посрещан единствено с откази? M.-син в момента работи като сервитьор във Велинград. Всички сядаме около масата. Аз съм в единия й край. В ъгъла близо до прозореца по телевизора беззвучно върви български вариант на MTV. Докато гледам, група афро-американци свирят на фона на тъмни облаци и светкавици. Поглеждам през прозореца към планината и виждам същата, но реална светкавица и малко, все още незастрашителни облаци.

Всеобщото решение е, че трябва да посетим М. в ресторанта и да вечеряме там. Правим снимки, след което Б., майката, бащата и бебето потеглят с колата. M., Х., Л. и аз тръгваме пеш из запустялото поле, стигащо до дъскорезницата в самия край на града.