От отоманска гледна точка, войната се вода с цел да се попречи на Русия да завземе част от територията й или най-малкото да разшири влиянието си в тези територии. Ето защо поради страх от репресивни мерки много турци-мюсюлмани (не по-малко от 750,000 души) eмигрират заедно с оттеглящите се от България отомански войски. Онези които остават, са считани за ‘подозрителни’ и по религиозна асоциация български говорещите мюсюлмани – помаците – също  влизат в тази категория. Тази реална и привидна религиозна близост е подсилена от географското съседство на двете общности и от общата, преобладаващо селско-аграрна, социална структура.

За да бъде разбрано особеното място, отредено на помаците в процеса на изграждането на нацията, е необходимо известно познание за организационната форма на отоманската държава, от чиито предели  излиза България. Отоманската административна единица се основавала на т.н. милет – сравнително автономна форма на социална организация на религиозна основа. На този принцип била създадена една йерархична структура от религиозни общности, на върха на която били мюсюлманите, която не зависела от етническата принадлежност. Принадлежността към тази структура, естествено, предоставяла множество привилегии. Приелите исляма били осовбождавани от някои данъци, като например, от тежкия данък джизие. Понякога дори сменилите вероизповеданието си и техните семейства получавали значителни суми възнаграждения от обществената хазна. Освен това мюсюлманите се радвали на по-широка сициална подвижност и били единствената група, на която се разрешавало да заема обществени постове. Oт друга страна, на султана му били необходими данъкоплатци, ето защо смяната на религията не била най-важният приоритет. На базата на регистри за поземлената собственост някои източници сочат, че в Балканския регион не повече от 300 семейства годишно са сменяли вероизповеданието си.

Същевременно немохамеданите били насилствено мобилизирани във войската – ежегодно определен брой момчета и младежи били набирани за попълване на еничарските части.

От средата на 14 век те съставлявали професионалното ядро на отоманската армия – елитни военни части, сред които се избирали и телохранителите на султана. Новобранците били насилствено заставяни да приемат исляма и според някои данни към 1650 г. са били около 85 000. През  времето, когато не са били ангажирани с военни кампании, те сформирали полицейски и пожарникарски сили, като вторите били от особена важност за отоманската столица, където сградите били предимно дървени. Докато общото мнение е, че първите набори са били събирани със сила, както е ставала и смяната на религията, то има документирани данни, че през 17 век някои християнски семейства доброволно са предлагали синовете си за военна служба, тъй като това бил един  от малкото начини за издигане в обществено отношение – на второ място след конвертирането към на исляма от цялото семейство.

Оставяйки за момент настрана трудния въпрос за доброволното и насилствено приемане на друго вероизповедание и мястото на този проблем в процеса на изграждане на българската идентичност, налице е статистическа приемственост в социалните категории от отоманския период, която продължава и през първите 25 години от развитието на независима България. Едва след официалното преброяване през 1905 г. се създава специалната категория етнически българи с мюсюлманско вероизповедание. В този контекст трябва да се има предвид, че помаци има и в Гърция (pomakoi), и в Република Македония (torbesi), а също и в Турция. Със създаването на новата статистическа категория българските политици започват да развиват стратегия по отношение на малцинствата, която дотогава теоретически се e регулираа от Берлинския договор. Задачата й е била да изработи параметрите на общността-носител на колективната памет, която (ще) е нацията. Критичният въпрос тук е, ако се парафразира Чатърджи, чия общност се има предвид и от кого? За да се отговори отчасти на този въпрос, трябва да се вземат под внимание две съществени подробности. Първо, че “създаването на […] история и съдбини на една общност, които впоследствие да формират образа на нацията, налага тази нация да има удобно за използване минало.” (Misztal).