Това е мястото в Родопите, споменато от пътеводителя на Мейер от 1902 г. като “прочуло се с лоша слава зарази  непокорните, необуздани групи помаци, [които] живеят тук и бандите крадци, тероризиращи района. (Мис Стоун)”. Името в скоби ме заинтригува. Оказва се, че по времето, когато придобива известност, мис Елън Стоун е неомъжена протестантска мисионерка на средна възраст, с назначение от Американския съвет на комисарите за задгранични мисии да разпостранява Христовото учение сред (отдавна покръстените, макар и ортодоксални) българи; след като съветът не успява да покръсти нито един мюсюлманин (които, според религиозния закон, могат да бъдат осъдени на смърт за измяна на вероизповеданието си). Тя прекарва няколко години в страната, южно от София, а после е прехвърлена в Пловдив (Филипопол), където е председателка на “евангелистките дами” в продължение на петнадесет години.

Пролетта на 1901 г. я заварва като отговорничка за планинския район, в който сега пътуваме, както и за Македония. И точно на това място се пресичат пътищата на религиозните убеждения и националистическия кръстоносен поход.

Македония е била (и все още е) оспорвана територия. Името се използва от Гърция и днешната Република Македония, а освен това присъства в названието на Пиринска Македония – част от днешна България. По времето на визирания период – “каменната епоха” – Македония принадлежи на Отоманската империя и само броени години преди това е станала свидетел на сформирането на различни македонски революционни сили като МРО (Македонска революционна организация) и ТМАРО (Тайна македонска-адрианополска революционна организация), която по-късно се превръща във ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация). Основната цел на тези организации е била получаването на независимост от Отоманската империя. Надявали са се чрез нападения, атентати и обири да провокират отоманските управители да предприемат ответни мерки, които от своя страна да предоставят мотив за намеса на една или повече от великите сили. За тази цел били нужни пари, затова Мис Стоун, пътуваща из района им за срещи на “евангелистките дами” с малкото на брой конвертирани последователи, спонсорирана от богата американска организация и не особено добре охранявана, се оказва огромно изкушение. През август 1901 г. тя пътувала от Пловдив за Банско за поредна среща, а на 3 септември напуснала града с малка група придружители и била отвлечена заедно с г-жа Цилка, която родила момиченце по време на пленничеството, продължило до края на февруари следващата година. За да не бъдат хванати, похитителите неколкократно пресичали българо-отоманската граница, което в най-хубавото време било изморително, а през зимните месеци рисковано за живота. Откупът, равняващ се на повече от 500,000 долара по днешен курс, бил изплатен с обществено събрани средства в Съединените щати, въпреки че представлявал само половината от първоначално исканата сума.

В късния следобед посещаваме старите минерални бани и парка с езерото с лодки в покрайнините на града.