Петък, 1 юни, Казанлък

В хотела цари разочарование от положението с резервациите за Празника на розата – очевидно голяма резервация е анулирана в последния момент. След закуска се разхождаме из града. Празникът на розата е в разгара си. Деца и младежи са облечени в тениски с логото на фестивала. Това се е запазило непроменено от времето на комунизма, като тениските се раздават от фонд, основан от Людмила Живкова (дъщеря на Тодор Живков и някогашен министър на културата). Различното днес е, че на гърба присъстват още логото на една телекомуникационна компания и на една застрахователна група.

Този очевиден парадокс се оказва лайтмотивът на празника, който както изглежда се носи по гребена на вълната в прехода си от комунистически фолклорен фестивал към световно туристическо събитие. Малко по-късно излизаме с колата извън града и отиваме до близките розови полета. Първоначалното ни намерение беше да разговаряме с някои от розоберачите, но когато пристигаме на мястото, заварваме фолклорна танцова група (младежи в ежедневни дрехи), които репетират за изпълненията си по късно в града. Репетицията се провежда на една отбивка на пътя, но профучаващите наблизо коли очевидно не смущават доброто настроение на танцьорите. Ръководителката на групата издава команди и напътствия с крясък като на главен старшина на плаца. Тя е ниска, набита и искрено екзалтирана. Малко след като Л. приготвя фотоапарата си за снимки, мускулестото й тяло се озовава точно пред обектива с недвусмисленото внушение, че снимането няма да бъде допуснато при никакви обстоятелства. От изражението на лицето й и от маниера й като цяло става ясно, че насочването на фотоапарат в непозволена посока все още се смята за престъпление, подлежащо на арест…

След кратката ни среща с войнствената танцова ръководителка – съвсем уместно за град на оръжие и рози – продължаваме с колата по-нататък по шосето, за да разгледаме един паметник, издигнат непосредствено до бензиностанция. Оказва се още един мемориал на събитията от 1923 г. Социалистическият реализъм тук обаче е осъвременен: ноктите на краката са боядисани в ярко червено.