После тя ни разказва, че била гимнастичка и всъщност искала да стане учителка, но съпругът й не й разрешил да учи. В миналото живеела в центъра на града, но след промяната била ‘посъветвана’ да напусне държавното жилеще и да се премести в покрайнините на града. Сега, казва тя, старата къща била купена и реставрирана … Тя бере рози, за да си плаща наема, защото пенсията вече не й стига да преживява.

Всички от ромското семейство, с които се запознаваме, са родом от село на име Мъглиж, недалеч от Казанлък, чието название звучи съвсем като шотландското  “Macliesh” (Мъклиш). Ще ги посетим утре. Междувременно розоберът набира скорост в присъствието на немски, американски, японски и корейски туристи. Предполагам, че последните две националности откриват тук прилики с техните традиционни фестивали на цъфналите черешови дървета. Опитът ни да се присъединим към музикантите и разпръсквачките на розови листенца на полето е осуетен от непреклонен полицай, който обяснава, че белите означения край пътя представляват временна граница между тези, които имат идентификация от хотела и тези, които са платили допълнително за правото да снимат. Както изглежда фестивалът тук се е превърнал в смесено събитие, в което взимат участие и образи, наподобяващи австрийските “гонители на зимата” – космати костюми и хлопатари, чието тегло стига до 20 килограма,  окачени на кръста.

Има и някои интересни съвременни допълнения към традиционните одежди:  руси, бели, промишлено произведени кукли, седнали върху черни дървени маски. Ние се намираме от страната, където туристите снимат с фотоапарати и филмират с видеокамери бъдещите си спомени. Танцьорите продължават да танцуват, пристигат и дипломатическите коли на Германия и Норвегия. След това Царицата на розата и придворните й дами спират наблизо и слизат от джип “Лада”, карана от шофьор. Всички за малко се събират под сенника на една пазарска сергия, за да “нагледат как върви работата”.  Аз ставам обект на непонятните лудории на някакъв подобен на крава звяр с много космато лице, който ме смушква, но не злонамерено, а после продължава по-нататък,  за да направи същия номер на друг човек. Когато поглеждам отново към Царицата, нея вече я няма. Оставаме до края на тържеството и по пътя обратно към хотела спирам, за да разгледам един миниатюрен кабриолет.