4. Тъмните (в буквален смисъл) образи, тип ‘филм ноар’, във филма “Маската на Димитриус”. Усещането за необичайност, за надвиснала заплаха, което е постоянно присъстваща компонента на напрегнатото очакване през целия филм, прелива и насища представите ми за реалните държави, които трябва да пресъздаде. Филмът е сложна смесица от шпионаж, атентат, трафик на наркотици и непозволени сексуални връзки. Ролята на главния герой, ако може да се нарече така, се изпълнява от Петер Лори, бивш австро-унгарски бежанец, пресъздаващ образа на любознателен писател. Въпреки че историята във филма има претенциите да се случва в Турция, Гърция, България, Сърбия, Швейцария и Франция, със сюжет изграден върху познати политически и икономически модели и образи, той всъщност е заснет през Втората световна война в чисто холивудска киностудия. Романът, послужил за основа на филма, излиза през 1939 г., а авторът му е Ерик Амблър, който по време на войната между другото работи и като помощник-режисьор в снимачната част на британската армия. Трябва да прочета този роман…

Фактът, че България е изолирана зад Желязната завеса до началото на 1990-те години означава, че за страната се споменава единствено в часовете по история в училище (по-късно и в британските медии), като част от Балканите / Източния въпрос / Балканската криза, комунистическия блок. Освен това тя все още носи и необичайния ореол на държава, съюзник на Германия и в двете световни войни.

Това, което представлява първостепенен интерес за британските историци, е ролята на страната като пешка в решаването на международните въпроси за надмощие, като ‘пaсивна’ пионка в игрите за влияние. Отсъства обаче информация за личностите, взели участие в тях. Това са личности, ангажирани изключително само с политически решения, свързани със запазването на териториалната цялост на Отоманската империя, а когато тази цел се оказва невъзможна, провеждали политика, подкрепяща използването на Гърция като буфер за спиране на руските амбиции в посока на едно стратегически привлекателно, топловодно (Средиземноморско) пристанище. Политиката на въздържаност се упражнява единствено в посока на изток в т.н. “голяма игра”, разиграна в Афганистан по северната граница с Индия. От преместването ми да живея във Виена до сега, дълбоко вкорененото тук мнение, че, по думите на Метерних, “Балканите започват от Реннвег” не е допринесло много за разсейване на сенките над България, трайно заселили съзнанието. Това отношение е подсилено от медийни репортажи за политически убийства и опити за атентати на шпиони, държавни изменници, папи и др., извършени на Запад, затвърждавайки по този начин впечатлението за една крайно богата шпионска култура (за пример, Георги Марков, убийството с чадър, 1979 г.). Само Л. и тези от нашите приятели и познати, прекарвали някога ваканциите си на българското Черноморие в един от летните пионерски лагери и “оцелели”, представяли светлата страна на тази страна.

5. България се измъква иззад Желязната завеса през 1990 г. и става член на Европейския съюз през 2007 г. В инвентарния си списък съм запазил още два образа: двама мъже, единият в униформа, и танцуваща мечка, както и фотография, направена от Л. преди няколко години, на която се вижда софийска улица, застлана с “жълти павета”. Това е една от историческите връзки между Австрия и България – жълтите паважни плочки са подарени от Император Франц Йосиф І. Снимката е част от един от безкрайните проекти на Л., изпълнен с множество асоциации с “Добрият вълшебник от Оз” – политическа алегория, представена като вълшебна детска приказка. За Л. и за Франк Баум, авторът на книгата, макар и по различен начин, асоциацията е с капитализма, и в частност с монетарната политика.