Каквото и да е това ‘нещо’, във всеки случай то не е видимо демодирана кола, независимо от евентуалните й технически и ценови достойнства. На практика те се оказват в конкуренция с един твърде оживен пазар на коли втора употреба и индивидуален внос от останалите европейски страни. 3. Връзката със Сър Самюъл Уайт Бейкър. Сър Самюъл е един от онези викторианци, който, поемайки по стъпките на баща си, опитва да живее от търговия, но в средата на 40-те години на 19 век заминава за Цейлон, където основава просперираща фермерска колония в Нувара Елия. С Л. посетихме града в началото на 1980-те, като за храна влизахме в Хил Клъб, отворил врати през 1876 г. след заминаването на Бейкър. По онова време, а и преди това, градът беше център на чаени и кафеени плантации и планинска гара. Това означаваше, че летният ‘туризъм‘ бе една от основните дейности в Нувара Елия. Самият Хил Клъб бе запазил колониалните си порядки и етикет на обличане, затова управителят му учтиво ме снабди с крайно безвкусна вратовръзка, преди да ме допусне в ресторанта. Бях прочел няколко от книгите на Сър Самюъл за пътешествията му нагоре по Нил до Абисиния (Етиопия) и по-нататък до Судан със задачата да открие и картографира езерото Албърт. Съпругата му Флорънс го придружава в тези пътувания. Тя е с него и по-късно, когато получава назначение от хедив Исмаил да ликвидира търговията с роби от Судан. (Негов наследник е злополучният генерал Гордън, чиято логистика на спасителните операции е поета и продължена от “Томас Кук и Син” – известната пътническа агенция – която на практика доказва забележителното умение да транспортира голям брой хора). Някои от гледищата на този джентълмен – отличаващи се с нотки на политическа коректност и неолиберализъм – вероятно биха му осигурили пост в кабинета на Буш ІІ: “Истинското християнство не може да съществува извън цивилизацията, поради тази причина разпространението на християнството трябва да е зависимо от израстването на цивилизацията, а израстването на цивилизацията зависи от мащабите на търговските връзки ... Дивакът трябва да се научи да ИСКА ... и да се стреми към нещо повече от чисто животинските нужди от храна и вода.“

Това което го свързва с България обаче е нещо по-особено. Като оставим настрани факта, че е прекарал известно време в пътуване в този регион и е живял в Цариград, в края на 1850 г. той ръководи строежа на железопътната линия, свързваща Дунав с Черно море. Имайки пред вид по-късното му назначение в Египет и стеротипната представа, която си бях съставил за храбрата Флорънс, готова неуморно да сади цветни лехи и да отглежда зеленчуци при всяко по-продължително застояване на едно място, с изненада научих, че съпругата му всъщност не му е била съпруга повреме на съвместните им пътувания и че той я ‘придобива’ на пазар за роби в България. Този факт придава на моята България особен дух - нюанси от ориенталска картина.