Разликата с други места в Европа е присъствието на историята под формата на архитектурни останки от всички тези епохи, включително до настоящето, със следи в изграждането и преизграждането на българската идентичност чрез драматични промени в  приемствеността: независимост, комунизъм и капитализъм, всички са се случили за период малко по-дълъг от един век. Рушащи се къщи от националното Възраждане, разпадащи се обществени сгради, неработещи фабрики и изоставени полузавършени постройки от комунистическо време редом с бремето на спекулативна пазарна икономика. За първи път имам възможността да стана свидетел, макар и бегло, на страна в процес на изграждане на модерна идентичност, докато в същото време се мъчи да се справи с недалечното си минало, когато, с други намерения, се е пропагандирала диаметрално различно скроена версия на историята.

И всичко отгоре има и бизнес граници, въведени от новата икономическа структура –„територията на EVN ”. Странно е също колко бързо с Л. свикваме да гледаме на нея по този начин – електропроводи, пилони, електромери (често пред къщите) – смели, но рисковани решения с калиграфски извити и празнично увиснали проводници на импровизирани електроинсталации.

Докато размишлявам за всичко това, стигаме средновековната Асенова крепост, застанала високо на върха на оголена скала. Изкачвам се до нея под палещото слънце, чувствайки се леко обезумял, поглеждам църквата, която буквално е кацнала върху издадената, надвиснала над пътя скала, и обхващам с поглед цялата низина надолу към Асеновград. С това завистта ми към останалите долу под сянката изчезва.

Продължаваме към село Бачково и разглеждаме тамошния манастир. От двете страни на наклонения път до него има сергии за сувенири. Стените откъм двора са покрити със стенописи, а на едно място знак съобщава, че снимането е забранено. Придържам се към буквата на закона и снимам стенопис под сводовете над входа към малка църква, далече от ‘главната атракция’.

Пътят се вие постоянно нагоре сред гора, хвърляща сянка над река Чепеларска. На местата, където долината се разшираява  и отваря повече място на реката, са заседнали много довлечени от водата клони, големи колкото дървета, както и направени от човешка ръка вещи – следи от сериозно наскорошно наводнение. Дърводобивът и дъскорезниците тук са най-честият и  както изглежда единственият поминък.

След известно време стигаме до кръстопът – това е не само пресечната точка на шосето със странична отбивка, а означава, че поемаме по течението на река Еркюприя, приток на Чепеларска. Не след дълго се озоваваме при т.н. “Чудни мостове” – естествени скални образувания, проядени от водите на реката. С Л. се разхождаме по малка, обсипана с цветя ливада сред стръмните планини наоколо.