По-нататък продължаваме през Чепеларе до Пампорово, където в късния следобед пристигаме в дом на служителите на електроразпределението, сега част от концерна EVN. М. ни казва, че много комунистически предприятия са имали такива бази за почивка на служителите си, тук специално мястото е подходящо за планински туризъм и ски. На Черноморието, обяснява той, има цели села като това, наредени едно след друго. Ще ни ги покаже, когато стигнем там. Тук е доста идилично – планински пътеки, голямо изкуствено езеро с риба, а на отвъдния край плаващи птици създават леко вълнение по повърхността на водата, лек вятър шуми в тръстиките. Като изключим двуметровата телена ограда отдясно, отделяща тази гора от другите.

Малко по-нататък попадаме на постройка, приличаща на бункер и друга правоъгълна сграда с малък комин. Не е трудно да се определи възрастта й – ръжда по оградата, занемарени помещения, но и наскорошно въведена забрана за достъп – нова телена ограда покрива старата, а най-отгоре е поставена лъскава нова бодлива тел, а отвън на бункера е добавено ново електротабло... Заинтригувани, питаме какво има зад оградата. Излиза, че е една от многобройните резиденции, към която Тодор Живков – поел управлението на България през 1965 г. и управлявал до деня след падането на Берлинската стена през 1989 г. — е предявил претенции и така представлява не само географска, но и историческа граница. Никой не знае дали е все още официална резиденция или е ‘приватизирана’.