Още по-надолу на юг по пътя, извеждащ право на турската граница, минаваме покрай село Варвара, сега обитавано от колония на хора на изкуството, което след Освобождението е било населено главно от етнически турци. След Балканските войни (1912-13 г.) те биват “заместени” от български бежанци от Източна Тракия, а турците ‘емигрирали‘ в оснаналото като територия от Отоманската империя.

С наближаването на Резово прекосяваме една от невидимите вътрешни граници, бегъл спомен за комунистическото минало, където контролен пост проверява паспортите ни. Информират ни, че снимането с камера и фотоапарат е забранено в тази зона. Не изглежда много реалистично, по-скоро прилича на исторически рефлекс, остатък от вече отминал период, но също и белег за противоречивост в официалната българска идентичност. Самото село е разположено на висок, покрит с дюни нос над р. Резово (р. Мутлудере, погледната от по-долу, откъм другата страна). Тук е границата. М. веднага подхваща разговор с възрастен мъж, който се оплаква, че все още чакат ремонт на електроподаването – поради повреда и липса на резервни части подаваният ток е с 380 волта напрежение и те просто трябва да се справят, както могат. Отправяме се до ръба на скалата, където е кацнала малката църква “Св. Йоан Кръстител”. Отвън на греда са окачени камбани. Високото място над водата (а също и над турския бряг) означава, че в хубаво време или при подходящ вятър звъна на камбаните се чува ясно в днешна Турция и със сигурност достига до наблюдателната кула на брега и малкото селище наблизо. Посланието обаче е двусмислено, тъй като Св. Йоан е считан за пророк, както в християнството, така и в исляма.  

Слизаме до нивото на морето, където има знак, напомнящ да не правим снимки. По правило всички го игнорират. Докато вървим по укрепения с камъни речен бряг, една турска рибарска лодка се задава с пухнене откъм морето, очертавайки границата след себе си.

Тъй като се прибираме в Приморско в ранния следобед, решаваме да се направим на истински туристи и да идем да поплуваме и да полежим на плажа.