Но не се удържаме и обхождаме залива по брега до другия му край, където е резиденция “Живков”. Тя представлява бяла бетонна постройка, охранявана от множество табели и специално направени преграждения, забраняващи влизането, но вероятно с по-малка настойчивост, отколкото по времето, когато е била обитавана.

Няма вид на особено поддържана и залесеният път до нея (който със сигурност е бил недостъпен за средния партиен функционер) сега е пълен с паркирани поли. Когато стигаме до самия бряг обаче разбираме, че някой живее там – самотна жена дълго стои пред огромен прозорец, загледана в морето.

След вечеря с Л. правим заплануваната разходка– пълна обиколка от хотела и назад. В действителност резултатът се оказва още по-сполучлив, отколкото очаквах. За целта на разходката използвах стерео слушалки с микрофон. Разходката с Л. обаче има и своя недостатък – и на двамата ни се налага често-често да се въздържаме да говорим, за да не се запишат и случайните ни хрумвания, коментари на книги или общия разговор.